ПУСТОГО̀РИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Пуста, безлюдна планина или гора. Навътре в планината се простираха обширни пустогория — или съвсем голи, или покрити с такъв гъст лес, че само дивите зверове си пробиваха пътеки между срасналите клони на дърветата. Ст. Загорчинов, ДП, 191. А и стълпотвореният град Мелник по волята на царе и деспоти бе обиколен от пустогория и нелюдни градове и пътищата към него бяха глухи и потайни. П. Константинов, ПИГ, 23.