ПУСТОСЛО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Празнословен. И готвеха жестоко мъщение за поруганата си чест. Но пустословни закани бяха това и яростта им, подавена от страх, че мимолетна. П. Константинов, ПИГ, 24. За мода, или за да не стоят празни, няколко безгрижни и пустословни богаташи, хрумнало им на ума да обевят себе си, че тие съставляват някакъв си комитет. З. Стоянов, ЗБВ I, 76. Освен това, статиите [в Светославовия „Изборник“], които са заимствовани из пустословната византийска литература, са темни и непонятни и в самите оригинале. СбС, 1875, кн. 1, 122. Историята на източния въпрос доказва също какво преобладающе значение са имали лъжливите идеи за легитимизма и пустословното равновесие в Европа, които господаруваха в продължение на първата половина на XIX-й век. Бълг., 1902, бр. 493, 1.