ПУ̀ФВАМ, -аш, несв.; пу̀фна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Разг. Пуфкам веднъж или няколко пъти; пухвам. Бай Ставри пуфна няколко пъти с луличката си. — ти да не си се скарал нещо с булката си? Гледам, като стане дума за нея, мълчиш. Ем. Манов, БГ, 54. Иван Геровски изгаси цигарата си върху капака на тенджерата, върна се в стаята на мястото си, взе втори път от бетето на бай Слави, пуфна грамаден облак към тавана и отново впери развълнуван поглед във вълшебните пръсти по клавишите. Т. Монов, СЧ, 41. пуфвам се, пуфна се страд.