ПУ̀ФКАМ, -аш, несв. Разг. 1. Непрех. Кратко и енергично издишвам или изтласквам въздух, дим и под.; пафкам, пухкам, пухам. Той седеше в кожуха си до вратата и непрекъснато пуфкаше изпод пожълтелите си мустаци лютив синкав дим. Ем. Манов, ДСР, 453. Евичка си мърмори нещо в леглото .. Буби пуфка насън през носа си. .. И почваше да пуфка с малкия мех, вдигаше лютива пушилка, .. и понасяше кошер на гръб, за да търси по-богата паша. Й. Радичков, СР, 20. Дядо с черната лула / пуфкал към небето. М. Лъкатник, ВП, 69. Трака — трак. Трака — трак. / Пуфка пътнишкият влак. М. Лъкатник, ВП, 50.
2. Прех. и непрех. Пуша цигари; пухкам, пафкам. Аз си пуфках „Астор“, .., макар че бих могъл да димя и с лулата си. Г. Величков, НУ, 24. пуфкам се страд. от пуфкам във 2 знач.