ПУ̀ФКАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от пуфкам и от пуфкам се; пухкане, пафкане. Но дочуе ли се пуфкането на локомотивчето, децата напират още по-стремително към перона с грейнали от радост очи. РД, 1959, бр. 257, 2.
