ПУ̀ХЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е покрит с пух, с мека и нежна козина като пух; пухкав. Кожата на златките е много мека, пухеста, красива и се цени много високо в кожарството. К. Тулешков, ХЖ II, 44. Пиу-пиу, пиленца, / пухести и мъхести, / още малки в решето / кълвете си просцето, / да ви никнат перцата, / да се радват децата! Чичо Стоян, ЧК, 81.

2. Който прилича на пух, който е мек като пух; пухкав. Бабичката на пръсти влезе в стаята, .. зави момичето с голямо пухесто одеяло и безшумно излезе. Л. Михайлова, Ж, 66-67. Небето бе дълбоко и синьо, чисто и бездънно. Само на север, .. се дигаха несигурно, като детски играчки, бели, леки, пухести облачета. Г. Караславов, ОХ IV, 225.

3. Рядко. Пухен. Тя [девойката] захвана да оправя леглото, като сръчно изтупваше пухестите възглавници, за да станат по-меки. А. Гуляшки, Л, 245.


Източник: Речник на българския език (онлайн)