ПУ̀ХКАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Разг. Пуфкам, пафкам. Завит като пашкул в леглото си, с едва-едва открито лице, другарят му вече хъркаше и пухкаше. Д. Калфов, Избр. разк., 235. Когато чу как пухка локомобилът и как съскаше парата в сандъците, пълни с царевичак и слама, той не пропусна да се поотърка около председателя на стопанството. Б. Обретенов, С, 96. Събрали сте се .., седите на сянка под липата и пухкате цигари. М. Марчевски, П, 214. Когато беше дежурна през нощта, Нонка вземаше някоя книжка и четеше на глас. Дядо Ламби пухкаше цигара след цигара и слушаше. Ив. Петров, НЛ, 118. пухкам се страд.