ПУША̀Ч м. Човек, който има навик да пуши[N1] тютюн. Подпоручикът извади табакерата си, почерпи всички ни по цигара и сам след хубавата закуска с удоволствие запуши. Той смукна два-три пъти жадно, като истински пушач. Ив. Мартинов, ПМ, 135. Макар да не беше пушач .., Евтимов винаги държеше в кабинета си цигари за гости. Ст. Марков, ДБ, 192. Той беше отявлен пушач, но упорито се мъчеше да откаже цигарите. Л. Николов, П (превод) [еа]. Вилямс, който бе страстен пушач, а не бе пушил десет дни, извади натъпканата отдавна лула и драсна кибрит. Ст. Волев, МС, 128.