ПУ̀ШЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Смес от много дребни твърди частици и газове, която се отделя във въздуха при горене; дим, пушилка. За миг-два .. безброй огньове пламват по цялата дължина на колоната. .. Млечнобял пушек се точи право нагоре в тънки струи, примамливо и топло блясват медночервени пламъци. Й. Йовков, ПК, 66. Бяло и затрупано, то [селото] димеше с десетки комини, и само тия сивкавочерни пушеци, които вятърът сплиташе в едно и отнасяше към равнината, оживяваха гледката. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 234. От време на време струя пушек от локомотив посипваше всичко с едри сажди. К. Константинов, Избр. разк., 61. Ние отидохме в гората, опушихме дупката, язовецът не издържа на пушека и си показа муцуната. Й. Радичков, В, 225. Той обикаля планината, докато постепенно полягат кадифените септемврийски нощи с противоречиви ухания на есенна шума, на пушек от дърва. П. Маджаров, СС [еа]. Нийде не е бивало, / нито ще да бъде: / огън да е без пушек. П. Р. Славейков, Избр. пр І, 229. // Дим, който излиза от цевта или дулото на някои видове огнестрелно оръжие при стрелба, при избухване на бомби и др. Цялата позиция настръхна. Окопите завряха и белият сняг се изгуби в пушека на шрапнелите. К. Петканов, МЗК, 192.
2. Разг. Пушилка (във 2 знач.). Колата се изстреля назад — двигателят виеше, а задните гуми свиреха и вдигаха пушек. Б. Русев, НЗГ (превод) [еа].
◊ Вдигам / вдигна пушек. Остар. Стремглаво, бързо тичам, бягам нанякъде. Накрай селото, подир колоната дигна пушек момченцето със съдраните колена. То бягаше запъхтяно. А. Каралийчев, ПГ, 41-42. Та <че> пушек се вдига. Разг. След главно изр. За означаване, че действието, изразено в предходното изречение, се извършва много интензивно, с голям размах и сила. Докато едните приказват, та пушек се вдига, другите си мълчат и си пишат книгите. А те остават, на празните приказки! Ат. Свиленов, Съвр., 1975, кн. 2, 176. — Горския тъй ме беше притиснал — стани, ти стани, Ламбе, хоремагчия, ще развием ние една търговия, че пушек ще се вдига. В. Попов, Избр. пр, 32.