ПУ̀ШЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от пуша1 като прил. За хранителен продукт (месо, риба, кашкавал и др.) — който е обработен, консервиран чрез опушване, пушене1; опушен. Напусна безшумно стаята и отиде в килера. В мрака, напоен с дъх на вино и на пушен свински бут, напипа маркуча върху бурето и смукна два-три пъти. Д. Вълев, Ж, 15. Мъжете си говореха дружески .. Пред тях лъснаха медни чаши, пълни с искрящо вино, и тарелка пушено месо от дивеч. М. Смилова, ДСВ, 35. За нощуване отвеждаха гостите в най-горните стаи .., гдето ветрееха пушени риби и се сушеха ароматни жълти дюли. Ст. Загорчинов, ЛСС, 15. Две ръце потопиха лъжиците в чиниите. От тях се вдигаше гореща, гъста пара и зелената течност с приятния дъх на пушена сланина вече пареше устните. Б. Йосифова, БЧМ, 61. Пушен кашкавал.
◊ Пушено сирене. Вид сирене със специфичен вкус, което се приготвя чрез опушване. Ядяхме пушено сирене и пийвахме овче мляко. Л. Василева, ОП (превод) [еа]. Друг специалитет са шишчетата от пилешки сърчица на скара и бекон .. и моряшките пилешки шишчета от пушено сирене и пилешко. Кап., 2007, бр. 47 [еа].