ПУ̀ШЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Пухкав (в 1 знач.); пухест. Има рози благоуханни. Тяхната нежна краска прилича на оная фантастична краска, с която усмивката на слънцето багри малките пушести облачета, които вечери го изпращат отдалече. Елин Пелин, Съч. V, 16. Цялата околност е обрасла със смрадлика, .. Колко е красива, когато цъфти! Големи, пушести бледорозови цветове. П. Росен, ВПШ, 75.
– От рус. пушистый.