ПУШЍЛКА ж. 1. Облаци прах във въздуха, отделяни при бързо, стремително движение и др.; пушек. Понесоха се конете бясно към вражеските редици и такава пушилка се вдигна, че полето и хората се удавиха в прах. Ст. Загорчинов, ДП, 486. Колата се отплещи, друсна се еднаж-дваж .. по пътя, обгърната от гъсти облаци пушилка. Ив. Хаджимарчев, ОК, 229. Насред улицата врабци пъргаво се къпеха в праха, изхвръкваха и пак кацваха, пърхаво трепкаха с крилца и вдигаха пушилка от прашни облачета. Т. Харманджиев, КВ, 51. Ранобудни невести дигат пушилка — метат дворовете. А. Каралийчев, С, 62. ● Обр. Пада вечерта, а в далечината, от една точка в небето започва да се вдига пушилка звезден прах. В. Пасков, БГХ, 170-171. // Разш. Дребни частици от нещо във въздуха. Струва ни се, че някъде се надига снежна вълна, разпенва се бял гребен. Признак на живот под снега. Но това е вятърът, който .. профучава и завърта снежна пушилка. Бл. Димитрова, Л, 235.
2. Разг. Пушек (в 1 знач.); дим. Деветтях заводски комина изригваха към небето гигантски къдели дим. Вятърът събираше пушилките, правеше от тях едно море от чернилка. А. Гуляшки, ДМС, 133. Дигна се една пушилка, проточиха се едни огнени езици, пламна плевникът. Чудомир, Избр. пр, 268. „Щъркелът на студен комин не седи .. — Щъркелът обича да му влиза пушилка в очите.“ Й. Радичков, СР, 87. Електричеството ни трябва много, а без язовира няма електричество. Ще се отървем от газените лампи и пушилката. П. Велков, СДН, 254. От нетърпение запали цигара ... Пушилката кротко пари очите му. Г. Краев, ВН, 1965, бр. 4292, 4.
3. Прен. Разг. Действие, проява, при които много се говори, дискутира, шуми около нещо, без да се стига до конкретно решение или мерки.
◊ Вдигам / вдигна пушилка<та>. Разг. 1. Стремглаво, бързо тичам, бягам нанякъде. Докато майка му да се усети, пак изхвъркна на улицата. Там се повъртя, поколеба се за нещо и след миг дигна отново пушилка с босите си крака. Този път хукна към кварталното училище. Г. Русафов, ИТБД, 263. Бръснарят се повъртя, повъртя на едно място, па се съгласи. Даде му палтото си и единствените два чаршафа, изгони момчетата и през задните врата дигна пушилката към къщи. Чудомир, Избр. пр, 223. 2. Шумно се заканвам, че ще предприема нещо срещу някого. Стана му горещо, приятно. Беше му весело, радостно. Нека директорът да си записва на цигарената кутия, нека младши лейтенантът да вдига пушилка. Кл. Цачев, В, 46. Яначко беше зъл човек, .., и ако знаеше, че от къщи носят храна на стария Чобан, щеше да вдигне така пушилка, че да го разбере цяло село. С. Северняк, П, 33. Та <че> пушилка се вдига. Разг. След главно изр. За означаване, че действието, изразено в предходното изречение, се извършва много интензивно, с голям размах и сила. Произвежда Костенец газиран пелин, та пушилка се вдига. Й. Радичков, НС 1987 [еа].