ПУШКА̀ЛКА ж. Диал. Детска играчка, състояща се от бъзова цев и бутало, с която се изхвърлят надалече топчета, като се чува шум, подобен на лек, слаб гръм; пушкало. Пушкалките, что си правят децата, доказват, че въздухът е пръгав (еластичен). Й. Груев, Ф (превод), 52. Кога ся пушне на висока могила, не ся чуе пукот повече, отколкото кога прасне детинска пушкалка. Й. Груев, Ф (превод) 83.