ПУ̀ЩАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от пущам и от пущам се; пускане. Госпожа Хаджи Ровоама беше тия дни ядосана от пущането на доктора Соколова. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 61. Няколко пушечни залпа в сивото мартенско тебе оповестиха пущането на тялото в гроба. Л. Стоянов, Избр. съч. ІІІ, 478. Жул и капитанът се завърнаха от брега, гдето бяха отишли да направят приготовлението за пущане на кораба. БД, 1909, бр. 21, 2. Отварайте затворница, / да видиме кой е юнак, / кой е юнак за пущане, / кой е юнак за весене. Нар. пес., СбНУ ХLІ, 416. Пущане в действие. Пущане в движение.