ПФУ и (остар.) пфю междум. За израз на недоволство, възмущение, негодувание, презрение. Нареждаме се около масата. — Пфу, фасул! — цупи се юнга Вилямс и отблъсва чинията. П. Незнакомов, МА, 41. — Такъв е животът ли? — пискаше с тънкото си като на жена гласче. — Пфу, вие знаете само да хленчите, да охкате. Ив. Мартинов, ПМ, 45. Що за живот е това, моето! Да се живей, за да се животинствува — живот ли е то! — Пфу! Ив. Кирилов, Ж, 37. — Пфу, да му се не види макар! Смрикаров плю и се отврати от забъркаността, в която беше изпаднал. Ст. Чилингиров, РК, 95. — Плати ли ти барем? — попита дядо Колю Клепалото. .. — За пет години единайсет хиляди — и сто лева бакшиш... Пфю, не го е срам! — рече с презрителна гримаса Михаил Пантов. Г. Караславов, СИ, 108. — Защо беснееше оттатък таз вечер, не те ли беше грях да се караш на жена си срещу божия празник? Пфю! Тръгвай или аз ще отида да я доведа! И. Петров, НЛ, 189.