ПЧЕЛЍЦА ж. Умал. от пчела; пчеличка. Пчелицата се вдигна във въздуха, завъртя се наоколо, забръмча. Елин Пелин, ПР, 23. А колко любов се таеше в душата на Здравко! ..; любов към великото слънце и скромната пчелица. Цв. Ангелов, ЧД, 30. Пчелицата не дочака втора покана. Спусна се надолу с гневно бръмчене и заби жилото си във влажния мишкин нос. П. Бобев, ГЕ, 160. Спи и слушай, спи и чакай в мрака / да пристигне с блага вест южняка / и да видиш как ще пръпнат луди / пак пчелици, птички, пеперуди. Ст. Коларов и др., ДК [еа]. Поп е като пчелица: отдека иде, все принася. Н. Геров, РБЯ ІV, 403.
Прен. За много трудолюбив и изпълнителен човек; пчеличка. Дона мисли за майка си — старее вече тя, .. Дона никога не я помни да седне, да скръсти ръце без работа или на сладък разговор с някоя съседка, .. Каква работлива, неуморна пчелица! Д. Талев, И, 219. Днеска по-рано е будно / момиче — пчелица добра / и пее то песничка чудна, / работи във ранна зора. П. Дубарова, Л [еа].