ПШЕНЍЧКА ж. Умал. от пшеница. Вятърът се втурна с вой .. От напора на бурята младите пшенички прегъваха до пръстта листенца, ала не се плашеха. П. Бобев, ЗП, 125. — Деца мои, пазете всяка нощ пшеничката поред и хванете крадеца, що пуща стоката си да пасе. Елин Пелин, Прик. І [еа]. Той носеше кирлив озобен фес, събираше по задушница хлебчета и пшеничка. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 72. Пченичката, чернокласичката, / йовесчека, трепка до земята. Нар. пес., СбНУ ХХХІХ, 110.
– Други (диал.) форми: п ч е н ѝ ч к а, ч е н ѝ ч к а.