ПЪДА̀РКА ж. Съпруга на пъдар. Пъдарят хвърлил сопата си връз лисицата и тя се преметнала. .. Пъдарката сега се големи с лисичен кожух! Нар. прик., БНТв ІХ [еа]. Великий Боже! — извика старата пъдарка, откак гледа доста време от прозореца, още ги нема [пътниците]. П. Бобеков, БВК (побълг.), 48.


Източник: Речник на българския език (онлайн)