ПЪДА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до пъдар (в 1 знач.). Забеляза, че училището е на високо и хубаво място. Оттук цялото селце се вижда като лозе от пъдарска колиба. Ив. Карановски, Разк. І, 22. Костадин с мъка притика трупа в изкопа под зида. Не забрави да сложи до него ямурлука и старата пъдарска пушка, за да не останат навън никакви веществени доказателства. П. Славински, ПЗ, 115. Баща ми се улови с две ръце за главата. Постоя така, пусна ръце и се втурна в оня летен неделен ден, когато Пунката метна зелената пъдарска куртка на рамото си и подковите на мулето изчаткаха в калдъръма на тесния сокак. Ст. Сивриев, ЗСБ, 58. Милият дядо Петър .. Същият си беше, какъвто го помнех от преди десетина години: с дългите като повесма и подгорени от цигарата мустаки, с гръмовития пъдарски глас. Н. Хайтов, ПП, 20.
2. Прен. Просташки, глупав. Ами ти си изменил името си? — малко, да, Гороломов. Курудимов много пъдарско. Ив. Вазов, Съч. ХІ, 141. — Пъдарската тактика на г-на министра Д. К. Попов в тоя случай и нему подобни, в които той хаби своята енергия, за да прикрива беззаконията на разгалените си служащи, ни заставя неволно да допускаме, че той цени отрицателните качества на подведомствените си чиновници. Пряп., 1903, бр. 87, 4.
◊ Брада царска, глава пъдарска. Разг. Ирон. За прост, глупав човек с хубава външност.
ПЪДА̀РСКИ. Рядко. Нареч. от прил. пъдарски. — Виждам те, виждаам! — извика му някой по пъдарски на половината път, откъмто Димовата колиба, когато той нагазваше в ръжта и измерваше боя ѝ. Б. Обретенов, С, 152.