ПЪДПЪДЪ̀ЧЕ, мн. -та, ср. Малкото на пъдпъдък. В паламидата се криеха седем пъдпъдъчета. Ем. Станев, ЯГ, 29. Около пеещите мъжки винаги се събират женски или малки пъдпъдъчета. ЛР, 2003, кн. 8 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)