ПЪДПЪДЪ̀ЧИ, -а, -е, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до пъдпъдък. В някои райони има традиционно спазвани любими места за пъдпъдъчи сборове и те открай време идват там. ЛР, 2002, кн. 8 [еа]. Месецът на пъдпъдъчите пасажи е от края на август до края на септември, а през октомври прелетът им заглъхва. ЛР, 2002, кн. 8 [еа]. — Ще доведа и други ловци от Германия на пъдпъдъчи лов във вашата страна. ЛР, 2002, кн. 10 [еа]. Едно е клюн пъдпъдъчи, / друго — орлов ... / С пъдпъдъчия кой ще се пъчи? Ст, 1968, бр. 192, 3. Пъдпъдъче гнездо. Пъдпъдъчи сачми.
2. За хранителен продукт — който е приготвен от месото или яйцата на пъдпъдък. Друга фирма ще зарежда с български пъдпъдъчи продукти скандинавските страни. Кеш, 2002, бр. 17-18 [еа]. В Русе се изгражда цех за мариновани яйца и пъдпъдъча майонеза. Кеш, 2002, бр. 17-18 [еа].