ПЪЗДЯ̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. пъздя̀л, -а, -о, мн. пъздѐли, несв., непрех. Диал. Грубо. Пърдя. — Да мога аз тъй да се туря, да не може владиката нищо да ми направи, а че да му кажа аз нему тогава как пъзди вълк — подумах окуражен от думите на .. Григора. П. Р. Славейков, Избр. пр ІІ, 33.