ПЪ̀ЗЛЬО, -то, мн. -вци, м. Простонар. Пренебр. Страхливец; пъзливец, бъзливец, бъзльо. Рибарите се възмутиха, един от тях даже заплю бай Миня: „Какво се разтрепера, пъзлю неден, да не мислиш, че са дошли турците?“ — му викна. А. Страшимиров, А, 310. Ще обкръжат къщата, .. Ще си направя поне това удоволствие: „Не мърдай, хвърлям бомбите!“. Има да треперят! После ще се изсмея: „Елате бе, пъзльовци!“. И ще им покажа голи ръце... В. Андреев, ПР, 19. „Няма никой!“ — каза ротният с презрение към нас. .. „– Слушай — обърна се той към часовия, — защо не дойде да провериш, че тогава да долагаш? Пъзльо! Къде са другите часови?“ М. Кремен, Б 1982 [еа]. — Ти си един пъзльо, .. Играеш много на дребно. Толкова си нищожен, че се виждаш само през лупа. Ж. Георгиева, ДС (превод) [еа].