ПЪ̀КАНЕ1, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от пъкам1. ПЪ̀КАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от пъкам2.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.
