ПЪ̀КЛО, мн. няма, ср. Диал. Ад, пъкъл. — Бре байновци, накъде се отива за ада? .. — За пъклото, за пъклото, кой път води? — поясни високо дядо Матейко. Елин Пелин, Съч. І, 31. Д е м и р: — Страх те е тебе от пъклото!... Зер си такъв един... Право там ще те пратят! А р и ф: — В рая пък да не е по-хубаво?... Щом като няма да има веселби и млади кадъни, защо ми е? Г. Крънзов, Избр. п, 182. Всичките осем [деца] отрових, дядо попе, едно до едно, и после лъжовно разправях, че снахата е греховна. Това е, нямам божи грях, няма да ида в пъклото, нали, дядо попе? Й. Вълчев, РЗ, 19-20. Останахме ние пак в пъклото и нема да се усмири веке нашата земя. Русия дойде до Цариград, воскресе стара България след пет века, а ние тука рано или късно ще се уловим с агите гуша за гуша. Д. Талев, ПК, 771. Мислех, мислех, па викам — не ща да му правя живота пъкло. И се преместих при... на кюмура. Н. Русев, П, 123.
– Друга форма: п ъ к л о̀.