ПЪЛЗЕШКО̀М нареч. 1. Чрез пълзене; пълзешката, лазешком. Ние трябваше да залегнем и да се придвижваме пълзешком до окопите, защото тук-там из приречната градина припламваха мини .. и парчетата им фучаха на всички срани. П. Славински, ПЩ, 365. Нов изстрел го накара да се просне върху мократа шума. Той продължи да се промъква напред пълзешком, вдигнал нагоре дулото на пистолета си. Ем. Манов, ДСР, 323. Снишена до земята, безмълвна, пантерата се промъкваше пълзешком покрай гората и дебнеше набелязаната жертва. Н. Милев, ЛР (превод) [eа].

2. Прен. Много бавно, едва забележимо; едва-едва. И тези четири стени, край които пълзешком минават часовете на безкрайните дни и нощи! И тази ръждива решетка, която като през пръсти на хром скъперник процежда обилната светлина на животворното слънце!... Колко жалка му се вижда тя! Г. Караславов, Избр. съч. І, 108. Засадата е била организирана на място със силно разбита пътна настилка, заради която и автомобилите преминават пълзешком. Дем., 2001, бр. 74 [еа]. Носът [на кораба] се повдигаше едва забележимо, пълзешком. М. Халачева, ДС (превод) [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)