ПЪЛКОВО̀ДЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Воен. Който се отнася до пълководец, който е характерен за пълководец. Пред тоя команден състав на войската Симеон произнесе първата си пълководческа реч. А. Гуляшки, ЗВ, 169. Острият резец на неговия [на Хосе Мария Морелос] пълководчески талант изразява профила на една независима нова страна. Л. Стефанова, ВМД, 155. Толкова съобразителност, толкова пълководческа предвидливост, толкова способност да влее [Асен І] в душите доверие в победата и в себе си! Ив. Вазов, РИ, 76.