ПЪЛНА̀Ч м. 1. Спец. Работник в предприятие, фабрика и под., който е зает с пълнене на нещо (кутии, буркани, резервоари и др.) с определено съдържание. ДИП „Итус“ — гара Искър търси работници при добро заплащане: .., пълначи, помощник-огняри и др. ВН, 1965, бр. 4307, 3. Пълначи на горива.
2. Воен. Войник, който пълни огнестрелни оръжия с патрони, барут и под. Макетът изчезна, сякаш беше пометен. — Браво, Тошка, разпиля го — извика пълначът редник Панов, докато вкарваше нов снаряд в тялото. НА, 1964, бр. 4767, 3.