ПЪЛНЀЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от пълнея. Склонният към пълнеене човек би трябвало просто да намали количеството храна, което приема. Ст. Биячев, ЛЕЧ [еа]. Предразположен съм към пълнеене. Δ В някои случаи пълнеенето е резултат от заболяване.
