ПЪЛНОВЛА̀СТНО нареч. Книж. Обикн. с гл. р а з п о р е ж д а м с е. С пълна власт; всевластно. През тия и следващите дни Стария се разпореждаше със стадото пълновластно, като истински водач. Н. Хайтов, ПГ, 50. В душите им [на войниците] кипи ненавист, заражда се чувството за кърваво отмъщение срещу тези палачи, които смятат, че могат да се разпореждат така пълновластно с човешкия живот. С, 1951, кн. 12, 196. Там [в пъкъла] Хадес се разпореждаше пълновластно. М. Абаджиев, Ф [еа].