ПЪЛНОВО̀ДИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Качество на пълноводен (в 1 знач.); пълноводност. По пълноводие и по водосборен басейн на първо място стои р. Марица, която има среден дебит около 106 куб. м/сек. Геогр. Х кл, 66. В Гвинейския залив се вливат многобройни реки, включително Нигер .. По пълноводие не ѝ отстъпва левият ѝ приток Бенуе. Л. Мелнишки, Н, 10-11.
2. Периодично повтарящо се състояние на река и др., при което равнището на водата в нея е много високо; многоводие. Вчера Дунав при Видин достигна 710 см. .. Всички острови в българския участък вече са под вода. Това е нормално за пролетното пълноводие на реката. С, 2005, бр. 4386 [еа]. Калпаво време е сега. Няма риба... Той намекваше за третото поредно пълноводие на Дунава, когато водите на реката са се вдигнали нависоко и рибните стада са се изпокрили незнайно къде. С. Северняк, ОНК, 115. Знаете, че пролетните пълноводия са най-строгите контрольори на качеството на работата при строителството на всяка ВЕЦ. К. Кузов, ПВС, 143.