ПЪЛНОЗВУ̀ЧНО. Нареч. от пълнозвучен. В тоя миг откъм църквата през широко отворените ѝ врати гласовете на няколко попове хорово, пълнозвучно се възнесоха в тихата звездна нощ: — Христос возкресе! Т. Харманджиев, КЕД, 107-108.
