ПЪЛНОКРЪ̀ВНО. Нареч. от пълнокръвен (в 4 и 5 знач.); пълноценно. Край Несебър изникна цяло градче на Слънчевия бряг. То още не е отбелязано на картата, но живее пълнокръвно. Ст. Станчев, ПЯС, 116. Прочети го [разказа], виж там дали ще влезе в работа. Старал съм се... така... да отразя живота по-пълнокръвно, по-ярко. П. Незнакомов, СНП, 158. Постигнатото в плана решение на архитектурно-градоустроителната композиция, .., не дава пълнокръвно архитектурно-пространствения облик на градския център на столицата ни. ВН, 1959, бр. 1508, 2.