ПЪЛНОЛЀТИЕ, мн. няма, ср. Установена със закон възраст, когато човек получава определени права и задължения като гражданин на съответната държава. За семейство се броят съпругът и децата, които не са навършили пълнолетие. Сега, 1999, бр. 146 [eа]. — Откъде-накъде пълнолетие на двайсет и една години? Много си закъснял! Осемнайсетгодишните са пълнолетни! — подхвърля Димо. Бл. Димитрова, Лав., 21. Ако князът встъпи на престол преди да е достигнал тая възраст (18 години), то до пълнолетието му се отрежда регентство и настойничество. ПОУ, 7. Пълнолетието на сираците се сматря според турските закони — на момичетата от 14-15 год. насетне, а на момчетата — от 16-18 години. СбНУКШ ІІІ, 241.