ПЪЛНОЛУ̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. В съчет.: пълнолунна нощ. Нощ, през която има пълнолуние. Нощта е ясна и пълнолунна. Г. Райчев, Избр. съч. ІІ, 81. Това беше пролетна, светла, пълнолунна нощ. Беше толкова светло, че можехме да видим всеки стрък от близката тръстика. М. Мавродиев, ИБМЧ (превод) [еа].