ПЪЛНОМО̀ЩЕН, -щно, -щно, мн. -щни, прил. 1. Който притежава пълномощия за някаква дейност. — Съдията каза, че си бил адвокат и в армията—каза тя накрая, като смени темата. — Да, съдийски пълномощен персонал в Германия за две години. Бях съветник на защитата във военно-съдебните дела. В. Първанов, ПС (превод) [еа]. Всеки авиационен оператор е длъжен: .. да предприема незабавни действия при констатирани недостатъци в работата на средствата за осигуряване на полетите и да съобщава за такива на отговорния за тях пълномощен орган. ДВ, 2007, бр. 88, 15. Пълномощен областен прокурор.
2. Като същ. пълномощен (пълномощния<т>) м., мн. пълномощни<те>. Остар. Лице, което има пълномощия за нещо или му е дадено пълномощно; пълномощник. Зарадвахме са также, като чухме, че .. [в Трявна], .. проводили пълномощни в Браила за разправата на сметките с тамкашните епитропи. Г, 1863, бр. 6, 44-45. Галвани бей .. бил предложен от пълномощните на конференцията за губернатор на една от българските провинции. НБ, 1876, бр. 57, 224.
◊ Извънреден и пълномощен посланик. Дипл. 1. Дипломатически ранг, който заема първо място в йерархията на длъжностите в представителство (посолство). С Указ № 291 президентът .. освободи Л. К. от длъжността извънреден и пълномощен посланик на Република България в Княжество Лихтенщайн. Кеш, 2002, бр. 33 [еа]. 2. Лице с такъв ранг. Българският извънреден и пълномощен посланик в Англия владее писмено и говоримо пет езика. Пълномощен министър. Дипл. 1. Дипломатически ранг, който заема второ място в йерархията на длъжностите в представителство (посолство) след извънреден и пълномощен посланик. Предложиха го за пълномощен министър в Атина. 2. Лице с такъв ранг. Българският пълномощен министър апелира .. да се бърза и да се използва благоприятната ситуация, за да може България да получи по-големи отстъпки от Антантата. Ив. Илчев, БА [еа]. Грамофонът засвири, започнаха танци. .. Бъдещият пълномощен министър отстъпи към подиума, край който вече се въртяха двойки. Г. Караславов, Т , 27-28. 3. Остар. Извънреден и пълномощен посланик; ръководител на легация. Отидохме да поздравим нашия пълномощен министър. Българската легация отвън прилича на замък с прекрасна тиха градина и стари дървета. А. Каралийчев, С, 77. Пълномощен представител. Лице или организация, които имат пълномощия за нещо. На 26 и 27 март ще се състои поредното заседание на Комитета на пълномощните представители на страните членки на Обединения институт за ядрени изследвания .. в гр. Дубна, Русия. Дем., 2001, бр. 71 [еа]. Преди 2 дена са избра за пълномощен представител от София кааза г-н Димитрий Трайкович, който, снабден с всички писмени документи от губернатора, .., отиде в Пловдив да тражи една значителна сума пари от вълна, събирана още преди 6 години. ЦВ, 1860, бр. 478, 2. Българските човеколюбиви общества и общини в градовете на Румъния .. решиха чрез нарочните си пълномощни представители да основат в Букурещ Българско централно благотворително общество. НБ, 1876, бр. 17, 66. Пълномощно писмо. Остар. Книж. Документ (писмо), който удостоверява правото на някого да действа от името на лицето или институцията, които са го издали. Причината за успеха на Кузман Поптомов се дължи на обстоятелството, че той носи пълномощно писмо, подписано от известни пазарджишки граждани. К. Попстоянов, ТГН [еа]. Местопребиваванието на централния комитет е неизвестно .., за това и всеки член, дето и да бъде, може да представлява всичкия централен комитет, ако само той има в ръцете си пълномощно писмо. З. Стоянов, ЗБВ І, 117. Дойде .. В. Рашеев с пълномощно писмо от главните попечители в Одеса и донесе плана за зданието на новото училище. П. Р. Славейков, ГУ, 35.