ПЪЛНОМО̀ЩИЕ, мн. -ия, ср. Юрид. 1. Обикн. мн. Право, предоставяно на някого, да извършва определени официални, дипломатически и др. под. действия от името и за сметка на дадено лице, институция и др. Господин генералният директор на „Никотиана“ получи пълномощия от всички тютюневи фирми и поведе борбата с добре обмислени ходове. Д. Димов, Т, 257. Винфрид беше няколко пъти в Рим и приел от папата име Бонифаций и архиепископски чин .. При това той всякога употреби своето пълномощие да поставя епископи, да основава църкви и манастири. ИХЦ (превод), 133. По време на въстанието му бяха дадени широки пълномощия. // Обикн. мн. Право на даден орган на властта да упражнява власт за определен период от време; мандат. Постоянните комисии се избират за целия срок на пълномощията на Народното събрание и подпомагат работата му. Мор. пр VІІІ кл, 71. Избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното. Конст. 1991 [еа]. Князът обявил, че ще свика Велико народно събрание, което трябвало да му гласува пълномощия за управление на Княжеството в продължение на седем години. Ист. VІІ кл, 94.
2. Остар. Пълномощно. На третия ден общинският слуга пак събра първомайсторите в общината и те подписаха, подпечатаха с еснафските печати пълномощието, което бе дадено на Лазара Глаушев и Андрея Бенков като на народни пратеници и застъпници. Д. Талев, ПК, 662. Настоятелството натоварва .. болградския примарий М. Радионов .. да отиде в Одеса. .. Пеев иска .. от Д. Ценович в Букурещ пълномощие, за да може дружественият пратеник в Одеса да получи при ликвидацията на сметките .. ония 450 фр., които навремето били внесени от букурещките спомагателни членове. М. Арнаудов, БКД, 259-260. Много депутати имаше, които Бенковски върна още от Панагюрище и Баня, понеже пълномощията им не бяха законни. З. Стоянов, ЗБВ І, 397.
◊ Режим на <княжески> пълномощия. Истор. Специален режим на управление на България, просъществувал в периода 1881-1883 г., при който на княз Александър І Батемберг е дадено право от Великото народно събрание да ръководи еднолично страната за определен период от време. То [Народното събрание] гласувало без разисквания исканите от княза пълномощия за седем години. По такъв начин Конституцията била отменена. Започнал режимът на княжеските пълномощия. Ист. Х и ХІ кл, 193. Той [българският народ] е познал, че преди всичко трябва да се унищожи режимът на пълномощията, да се възстанови Конституцията. П. Р. Славейков, ПХС, 38.