ПЪЛНОМО̀ЩНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. Остар. 1. Адм. В периода от 40-те до края на 60-те год. на ХХ в. в България — подразделение, клон на орган на местното самоуправление в малко селище, ръководено обикн. от съветник. Тъй като селото ни е малко, има пълномощничество, а не селсъвет.
2. Адм. Административно-териториална единица, управлявана от такова подразделение на орган на местното самоуправление. Селата Иваняне, Вердикал и Клисура се присъединяват като пълномощничества към община Банкя, Димитровски район. ВН, 1958, бр. 2083, 2. Селото представлява организирана селищна територия, при планирането на която трябва да се вземат предвид следните специални изисквания ..: административно райониране на селата на централни общини и пълномощничества. Т. Горанов и др., ПА, 359.
3. Административният персонал на това подразделение. Не може да ползува изцяло сградата си и читалището от малкото с. Бащино, тъй като в нея е настанено пълномощничеството на съвета. ОФ, 1961, бр. 5240, 4.
4. Сградата, в която се помещава администрацията на това подразделение. Жените от селото проведоха 5 трудови дни .., варосаха пълномощничеството и кооперацията. РД, 1950, бр. 158, 2. После той се обърна към Кадрие. — Кадрие, имаш ли си някой на сърцето? Кажи! В пълномощничеството настана тишина. Б. Несторов, СР, 254-255. Смееш ли така да влезеш в пълномощничеството, смееш ли да се отбиеш в канцеларията на стопанството. Кр. Григоров, И, 147.