ПЪЛНОМО̀ЩНО, мн. -и, ср. 1. Юрид. Официален документ, обикн. нотариално заверен, който удостоверява правото на посоченото в него лице (пълномощник) да извършва от името и за сметка на лицето, издало документа (упълномощител), конкретни действия, включително и разпоредителни, като представлява упълномощителя пред лица, организации и институции. Законът не е установил краен срок за действие на пълномощно, ако упълномощителят сам не е предвидил такъв. ЛФ, 2001, бр. 40 [еа]. Настоятелството натоварва .. болградския примарий М. Радионов, снабдявайки го с надлежно пълномощно, заверено от руски консул в Браила, да отиде в Одеса, да се отнесе към властите за съдействие и да приведе в ред сметките на дружеството с покойния Тошков. М. Арнаудов, БКД, 259. Заявлението се подава лично или от упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно. Δ Можеш да вземеш хонорара ѝ, ако представиш пълномощно. Δ Подписвам пълномощно.
2. Остар. Книж. Документ, който удостоверява правото на някого да действа от името на лицето или институцията, които са го издали; пълномощно писмо. Събранието най-сетне можеше да започне. Ти [Волов] се страхуваше от предателство и по твое предложение специална комисия провери повторно пълномощните на депутатите — да не би между толкова хора да се беше промъкнал и някой турски шпионин. Н. Никофоров, ПВ, 88. За да се легитимира, гостът [на Бенковски] му подаде пълномощното си, подписано от Волов като „главен двигател на западна Тракия“. Л. Стоянов, Б, 60. Той ми написа едно пълномощно, .., подписано само от него и подпечатано с частния му печат, в което пълномощно са казваше, че аз съм негов помощник и имам право да съставям комитети в ІV окръг. З. Стоянов, ЗБВ І, 291.
◊ Генерално пълномощно. Юрид. Пълномощно (в 1 знач.). Той [израелецът] е дал генерално пълномощно на българската адвокатка .., което ѝ дава право да се разпорежда както намери за добре с акциите, включително и да ги продава на каквато цена прецени. Кап., 2010, бр. 7 [еа]. Господин министър Сарафов бил дал някакво генерално пълномощно на господин д-р А. Ходжов, който в силата на това пълномощно трябвало да бъде „удовлетворен във всичко“ от началниците на финансовото министерство. Бълг., 1902, бр. 447, 3.