ПЪЛНОТА̀1, мн. няма, ж. 1. Качество на пълен1 (в З и 6 знач.); цялостност, изчерпателност. Ужасните и величайши моменти на това минало то [новото поколение] не може да ги разбере и почувствува във всичката им пълнота и сила по мъртвата книга. Ив. Вазов, Съч. ХІ, 42. За по-голяма пълнота на картината представителите ще трябва да дадат отчет за състоянието на комитетите, които представляват на събранието. Ив. Унджиев, ВЛ, 247. Ще ви молим .. да продължавате да снабдявате било направо нас, било лицата, които ще можем да ви посочим, с нови и още по-обширни сведения, за да може истината да се разкрие във всичката ѝ пълнота и грозота. К. Странджев, ЖБ, 21. Възникват съмнения относно точността и пълнотата на тълкуването на значението на някоя дума. Пълнота на съдържанието. Пълнота на фактите. // В съчет. със същ. ч у в с т в о и предл. н а. Удовлетвореност. Бистрият летен здрач, тишината на тоя час, която не се нарушаваше от мекия шум на мотора, .. — всичко се сливаше в едно чувство на пълнота, на покой и сигурност. К. Константинов, СЧЗ, 107-108.
2. Прен. Разнообразие, богатство, осмисленост на живот, съществуване. Съвременната жена се нуждае от помощ, за да ѝ стигнат силите да преодолее кризите на ежедневието и да постигне хармония и пълнота в живота си.
ПЪЛНОТА̀2, мн. няма, ж. Дебелина, закръгленост. Тя [Зорето] бе много дебела, розовите ѝ бузки просто се пукаха от пълнота. П. Вежинов, СО, 48. Искаше да му свирят все чорбаджийското хоро и поради пълнотата си не тропаше, а само попрегъваше краката си и викаше. Й. Йовков, ПГ, 243. То напълно удовлетворяваше както влечението на неговата флегматична природа, така също и тежнението на доста напредналата му пълнота. Т. Влайков, Съч. II, 161. — Ех — въздиша стрина Мара, / — болно е това дете! / В тялото расте без мяра, / а в главата не расте. / .. / Дядо кима: — Пълнота / се нарича болестта. Цв. Ангелов, СГ, 28. Пълнота на тялото.