ПЪНА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Пън. Бавихме се доста време. Дядо сече пънари от слога, дялка, прави-струва, най-сетне нагласихме отново ралото. Кр. Григоров, ОНУ, 46.
