ПЪНКА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Последовател на движението пънк. Вивиан [Уестууд] .. станала моделиер. Двамата с Малкълм [Макларън] открили магазинче, наречено „Всичко за бунтарите“, рай за техните приятели пънкарите. ЖТ, 2006, бр. 23 [еа]. Публиката посрещна с овации и софийските „ТВУ“ и „Switchstance“. Атракцията на вечерта определено бяха техните фенове пънкари с шарени гребени. Нов., 2005, бр. 452 [еа].
2. Музикант, който създава или изпълнява музика в стил пънк. Пънкарите от Hawthorne Heights вече са истински рок звезди, макар че стигнаха до славата без нито едно излъчване в ефира. С, 2006, бр. 4675 [еа]. Пънкарите от британската група „The Clash“ разказват в новата си книга как са станали музиканти и как са се събрали да свирят заедно. Δ Немските пънкари „Stoned Age“ ще имат концерт в България.