ПЪ̀НЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от пън (в 1 и 2 знач.). — Русия загива, синко, .. — Хайде, хайде — рече Панко, като примъкна едно пънче и седна до стареца. — И ти бързаш като радиото. Д. Ангелов, ЖС, 133. Суровото дърво се ломеше на къси пънчета и той ги разцепваше още на четири. П. Вежинов, ВР, 73. Булат се спря, като си припомняше къде е видял борчето. .. Стана, запали фенерчето. Слабите лъчи тозчас осветиха мъничкото прясно пънче и треските. ЖД, 1967, кн. 12, 15.
2. Част от клон, която е останала след отсичането или отчупването му върху стъблото на дърво. От вратата до вътрешността водеше пътека, постлана с бяла кора от някакво непознато дърво. Всяко парче бе вързано за странични пънчета с жилаво растително въже. Гр. Угаров, ПСЗ, 148. Повикаха войводите Блажета Рилков и му дадоха един турски маузер. .. Дошъл бе и той тук, все тъй бос и гологлав, разгърден, дигнал в ръцете си една тояжка с пънче на края, избрал си я сам в гората. Д. Талев, И, 535.
3. Бот. Долната част на плодното тяло на гъбата, която се намира под гуглата и прилича на стъбло. Тя извади две печурки, сложи ги върху горещата печка с пънчетата нагоре и ги поръси със сол. П. Бобев, ЗП, 25. Печурката расте по торни места из пасища и ливади. Нейното плодно тяло се състои от пънче и гугла. Бтн VІ кл, 83. Наред с познатите гуглести гъби в природата виреят и такива гъби, които нямат нито гугличка (шапчица), нито пънче. Бтн. V и VІ кл (превод), 167.