ПЪ̀ПЛЕЖ, мн. няма, м. Диал. Гъмжило, гмеж. — Ах, хубаво време — прошепна другарят ми, — утре на Бузлуджа ще е пъплеж. А. Страшимиров, УШ, 32. Облаците се разшаваха и все по-често проблясваше небесният океан с пъплежа на звездите. Кр. Кръстев, К, 231.
– Друга форма: п ъ̀ п л е ч.
ПЪПЛЀЖ, мн. няма, м. Рядко. Пъплене. Пъплежът на колите в уличното задръстване изнерви пътниците.