ПЪ̀ПЛЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от пъпля; пъплѐж. Подир дълго пъплене по билото на едно бърдо .. ние пристигнахме тъкмо по заник слънце. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 97. Те [жабите] се появиха, преди още да е настъпил здрач, и къде с пъплене, къде с подскачане се движеха към автострадата. Й. Радичков, НС 1987, 7.