ПЪ̀ПРА, -еш и -иш, мин. св. -ах и -их, несв. Диал. 1. Непрех. Пърпоря (в 1 знач.); пърполя. По изрязания в ребрата на хълма път пълзи тежък автобус. Моторът му пъпре сърдито. З. Сребров, Избр. разк., 200. Кончето ситнеше тръс, двуколката пъпреше, като се наклоняваше ту на едната, ту на другата страна. Кр. Григоров, Р, 269.
2. Непрех. За птица — ровя се, валям се, търкалям се някъде; пъпра се. От градината прииждат на орляци врабчета, кацат край хармана, пъпрат в червеното жито и кълват — гушите им са пълни. А. Каралийчев, ПС ІІІ, 104.
3. Прех. Ора или копая повърхностно, отгоре-отгоре земята. Той [Кривицата] пъпри земята с едно дървено рало и нивицата му роди мушици. А. Каралийчев, НЗ, 43. До вечерта [малкият брат] прекопа всичките декари, които му бяха отмерили, и на туй отгоре отиде подир залез слънце да помогне и на братята си, които едва пъпреха своята леха. А. Каралийчев, ПЦС [еа]. пъпра се страд. от пъпра в З знач.
ПЪ̀ПРА СЕ несв., непрех. Диал. За птица — ровя се, валям се, търкалям се някъде; пъпра (Н. Геров, РБЯ).