ПЪПЧА̀САЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от пъпчасам като прил. Разг. Пъпчив (в 1 знач.); пъпчест. Откъм терасата се понесе някакво мутиращо гласище, което накара всички ни да се обърнем нататък. Един тринадесетгодишен пъпчасал дангалак се бе вторачил в тавана и надуваше гърди с историческото усърдие на Боримечката, а чужденците около него притискаха длани към ушите си. И. Петров, ЕР, 112. Старшина Кючуков ни строи на плаца като за последно и ни дръпна едно патриотично слово: — Бойци, вие влязохте в казармата пъпчасали гимназисти .., а само след десет месеца аз ви виждам мъже, достойни защитници на Родината. М. Вешим и др., БГЗ ч. І [еа]. Пъпчасало лице.