ПЪРВЕНСТВУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. Заемам основно, най-важно положение някъде, в някаква област. В училищата гръцкий язик трябваше да първенствува, а на българский твърде малко внимание да се обръща. П. Р. Славейков, БП І, 25. Най-мъчно нещо за един истински немец е да признае първенството на евреин в неща, в които нему се ще да първенствува немец и по рода. П. П. Славейков, Събр. съч. VІІ, 51.