ПЪРВЕСКЍНЯ ж. 1. Жена, която ражда за първи път. Християния бе първескиня. А първото раждане е винаги трудно. Вл. Свинтила, СЗЗ, 83. Тя успя да му разкаже всички съвети, които баба Мария ѝ беше дала в негово отсъствие — и за здравето ѝ на първескиня, и за кърменето на детето. Ем. Манов, ДСД, 305.

2. Женско животно, което ражда за първи път. Дядо Милко бе се навел и заничаше напращялото виме на кравата: — Ама изглежда, че скоро ще имаме теленце, а? — По Преображение... Първескиня е! Ил. Волен, ДД, 100. До нея [кравата], свито като топка, лежеше телето ѝ. .. Хубаво е и, ако да е първескиня, едричко е. Й. Йовков, АМГ, 209-210.


Източник: Речник на българския език (онлайн)