ПЪРВОБЪ̀ЛГАРИН, мн. първобъ̀лгари, м. Прабългарин. Ние не знаем как първобългарите са наричали своята земя и държава. П. Делирадев, БГХ, 11. Може би в известни времена първобългарите да са правили опити да наложат своята вяра на огромното мнозинство от населението, съставено от славяни. Ив. Дуйчев, РС, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)